Няма край с тези статии. Явно съм засегнал и колеги от печатните издания, но явно обаче и те четат през ред, понеже снощи получих въпрос дали статиите са от името на hardwareBG.com. Е, как ще са от името на hwbg, щом са в моят личен блог и са писани от първо лице (с редки изключения за местата, където става въпрос не само за личен опит, но и за такъв на колеги). Първо – май трудно се приема, че това, че работиш някъде, не означава, че си собственост на работодателя, да не говоря, че що се отнася до hardwareBG.com, винаги съм работел „за“ или „със“, а не „във“, ако ме разбирате. Второ (и това е по-лошото, защото е може да приложите същата формула върху почти всичко, случващо се в държавицата ни) – сякаш има някаква граница, която не бива да прекрачвам, иначе съм от „лошите“, на които се симпатизира по простата причина, че са прави, но биват отхвърляни и заклеймявани. Хм, не, така само се мотивирам, знаете ли, че…
IT пресата у нас винаги е била много дефанзивна към позициите си, откакто работех от страната на рекламодателите – аз съм твърде офанзивен към нея. Повод за тази статия е нещо, което споменах в предишен материал на neudobno.com – че печатните издания у нас обират лъвски пайове от рекламните бюджети, без да дават нещо реално в замяна на бранда, за който се влагат парите.
Състоянието на печатната преса в последните години рязко се влоши заради масовото повишаване на онлайн активността на читателите.
Реално състоянието на печатната преса в последните години рязко се влоши заради масовото повишаване на онлайн активността на читателите. Основната причина за това ми се струва глупаво да обяснявам, но все пак – навлизането на компютрите в домовете наистина е посевместно, и, ако преди 4-5 години някакви си 5-10% от домакинствата имаха компютър, то сега (по спомени, затова закръглявам надолу) над 60% от хората под 35 години имат достъп до интернет – било то от домашен, било от офисния компютър. Естествено, на фона на постоянно обновяващата се информация и скоростта, с която се разпространява тя, да не говорим за цената й (безплатна. точка), да си купиш невзрачно списание за 5 лева, в което я има, я не 2-3 полезни статии и дори не става за фунийки (или, в този дух – бърсане на …), се случва все по-рядко. Естествено, според издателите, списанията едва ли не се харчат като топъл хляб и кризата засяга всичко друго, но не и абонаментите и продажбите. Yeah, right. Хм, откъде да започна…
Реалните продажби на повечето месечни IT издания са по-скоро едно 25-30% от онова, което ви казват като месечен тираж. Дали издават останалото въобще? Не зная, поне не за всички. Но мога да ви кажа къде да си платите, за да разберете. И понеже често взеха да говорят за читатели, сякаш същите си прехвърлят списанията като нещо безценно от ръка на ръка – тези издания не са PlayBoy или Maxim, които всеки в офиса е прехвърлил поне набързо. Повечето са грозни, скучни, безинтересни и вътре всичко е остаряло поне половин месец. И всички го знаем.
Повече по темата българската IT преса четете в neudobno.com.
Публикувано в неудобно